Qué encanto
reposa en la tierna
atmósfera de la
fresca mañana:
esta es la
quietud en la
sombra del sol
dichoso y cantarín,
esto es el silencio
que recuerda el
amor.

Francesco Sinibaldi

Скъпи ученици,
До патронния празник на училището ни остават три седмици. Нека ги посветим на творчество. Всяка ваша ценна идея можете да споделяте тук. За всички ни тя е важна. Очаквам нашата къщичка да се напълни с интересни хрумки. :)

Лято с весели ята,
дай ни още топли нощи.
Да прощава есента,
но не си отивай още. Аз съм раче - осмокраче
с червено мустаче.
По морета плувам,
по брега лудувам.
Всички ме обичат,
но от мене тичат
да си крият крачетата,
да си пазят нослетата. Слънчо щом огрее
нашата колиба,
с мрежите на рамо
тръгваме за риба.
На брега ни чакат
лодчиците бели,
ние сме моряци
опитни и смели!
С часове се губим
по море открито,
песента ни прави
още по-честити!
Връщаме се вечер,
с първата звездица,
носим ний на мама
рибки за чорбица! Татко, татко,
помогни ми,
тънка мрежа
изплети ми!
Аз в ръчица
ще я хвана,
всер речица
ще застана.
Сгодно място
ще намеря,
тънка мрежа
ще разперя.
Дребна риба
ще да хвана,
ще зарадвам
теб и мама. Братовчедката ми Дечка
ближе сладолед на клечка,
а сестричката й Сийка
си похапва от фунийка.
Само аз не ям студено -
имам гърло зачервено.
Мило Сийчето ме гледа:
Не докосвай сладоледа!
Но фунийка, ако искаш,
ще ти дам да я изгризкаш.
Като мило братче
слънцето грее,
никога не плаче,
всякога се смее.
Сутрин рано става -
изпреварва всички,
мие се тогава
в бистрите рекички.
В цъфналите вишни
с бял пешкир се трие.
Като него – виж ни,
мием се и ние!
В нашия прозорец
слънцето наднича,
ранобудни хора
слънцето обича! Разкажи ми, мила мамо,
за реката Ропотамо.
Вярно ли е, че течала
толкоз тихо, сякаш спяла?
– Тихо е над Ропотамо,
много тихо. Чуваш само
как със дълга човка трака
бяла птица дългокрака.
Или хвръкне чайка бяла,
а водата: огледало,
или облаче червено
плува в нея отразено.
По гърба й плува лодка
със дечица на разходка
и на всяко му се струва,
че не плува, а сънува.
Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.
И щурчето върху нея
почна песен гласовита.
Със чадърче от цветенце
на красива незабравка,
до свирача спря се плахо
кръшна тъмноока мравка.
И калинката пристигна
в свойта аленя премяна,
весел паяк спусна люлка
над листо като поляна.
И олекна в тишината
смях и песен гласовита...
Лятото отседна вече
в слънчогледовата пита.
На кого е слънцето
горе в небесата?
На кого е зрънцето
в нивата засята?
На кого е вятъра,
хукнал през полето?
На кого е ятото
подир самолета?
На кого е лодката
сред водата синя?
На кого е котката,
свита зад комина?...
Питай, питай винаги,
поглед любопитен!
Отговорът сигурно
тук наблизо скрит е.
Висината синкава
своя лъч ти праща.
Свети като плитка
облаче летящо.

Рибке, рибке, как така
само ти на хладинка
плуваш в нашата река?
Чуваш ли ме? Отпуши
рибешките си уши -
да се гмурна разреши!

Браво, браво! Дайте апаратче,
за да снемем Пенкиното братче
натопи си храброто момченце
кутлето на лявото краче!

Златни, златни песъчинки,
ситни бели раковинки,
парите ми босите петички,
боцкате ми голите ръчички,
аз не искам и да зная!
Край морето ще играя,
ще се пръскам с морска пяна
цяло негърче ще стана!

Няма облаче в небето -
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.
А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига....

Поздравления! Благодарим за споделените стихотворения! Весела ваканция на всички с пожелания за безгрижни игри и едно безопасно синьо лято!

ПОЗДРАВЛЕНИЯ за високите резултати постигнати от Вашите ученици, ГОСПОЖО АТАНАСОВА, в Националното състезание към СБНУ !!!
Това е признание за ВАШИЯ ТРУД!!!

Благодаря Ви много!
Учениците ми заслужиха тази висока оценка, благодарение на упоритостта си, на системния и качествен труд по предметите. Гордея се с тези мили дечица, които не престават да ме радват с отличия.
Бъдете горди родители и продължавайте да вярвате в тях! Те доказаха на всички, че могат.